В предишния ми текст, публикуван тук, писах за една малка част от причините, поради които се стигна до завеждането на наказателното дело срещу мен. Има и още, но на този тематичен блог ще стане дума само за онези от тях, към които мога да дам линк.
До провеждането на Общото събрание на ФФ през октомври или ноември се надявам да успея с публикуването на най-важното от най-важното. Иначе материалът е за цяла тетралогия.
Както казва Аристотел в "Метафизика", философите знаят не само "че"-то, но и "защо"-то, сиреч могат да обяснят не само какво става, но и защо, по какви причини.
Представянето на информация на този блог може да изглежда малко объркано и хаотично. Ако имах достатъчно средства, щях да направя сайт, където информацията би била по-добре структурирана и подредена.
И все пак, дори и във формата на блог, на който постовете излизат в обратнохронологичен ред и за някои читатели етикетирането им по рубрики не е достатъчно, интересуващите се колеги ще могат да научат повече, отколкото досега.
Сега, накратко отговарям на въпросите какво, къде и кога за улеснение на посетителите на блога.
Какво?
Срещу мен е заведено наказателно дело с частен характер по Наказателния кодекс .
Проф. дфн Георги Теологов Каприев е частен тъжител.
Делото е с номер 15017 от 2011 г. в Софийския районен съд.
Съдебен състав 112.
Обвинението е по чл. 147 и чл. 148 от Наказателния кодекс.
Къде са документите за същината на съдебния спор?
За информиране на всички интересуващи се от преподавателската колегия направих няколко копия на тъжбата на професора и приложенията към нея.
От края на ноември 2011 г. те са на разположение за всички интересуващи се в Деканата на ФФ при г-жа Нина Иванова, но също така копия от тях получиха доц.д-р Милена Стефанова, в качеството й на заместник-ректор, предишният декан проф. Димчев и други университетски преподаватели от ФФ, Факултета по славянски филологии и ФКНФ.
Всеки може да прочете в Деканата на ФФ тъжбата на професора и приложенията към нея - разпечатка на 2 от 25 страници дискусия във Фейсбук за ролята и мястото на Държавна сигурност в управлението на страната не в миналото, а днес; протоколи от катедрени съвети и мое писмо до членовете на катедрата по История на философията от 15 април 2011 г.
На първата страница на тъжбата си той пише, че никога не е отричал съществуването на български превод на "Метафизика", а на втората, че не е давал подигравателна и незадоволителна оценка за научна-изследователската ми работа при атестирането през 2007 г.
И за двете скандални подигравки писах във Фейсбук през февруари 2011 г., когато с приятели и колеги обсъдихме избраните страници от досието на проф. Каприев, които той сам публикува в няколко електронни издания и които според него показват, че той по никакъв начин не е бил съпричастен към структурите на ДС.
На сайта на Софийския районен съд би трябвало да се появи присъдата и мотивите към нея, както изобщо всички съдебни решения, присъди и прочие официални юридически документи се публикуват в единната система на съдебните актове. Ето тук:
http://legalacts.justice.bg/AdvancedSearch.aspx
Аз също ще сканирам и ще сложа на отделен пост тук присъдата и мотивите към нея след няколко дни, ако все още тя не се е появила на публично достъпния сайт.
Кога?
Ето най-важните събития във връзка с делото в хронологична последователност:
24 - 25 февруари 2011 г.
На моята "територия" във Фейсбук в продължение на два дни коментираме с приятели, с някогашни и сегашни колеги писмото на проф. Каприев във вестник "Култура".
Спорим. Става дума в над 40 изказвания не само персонално за него, но много повече за ролята и значението на ДС в миналото и днес, като акцентът на моите изказвания там е: лично за мен е важно далеч не само това какви са били или не са били някои хора в миналото, а как се държат с подчинените си в йерархията на академичните институции от висотата на властовите позиции, от които управляват в настоящето.
(След като научиха за започването на делото срещу мен, една година по-късно някои от участниците в дискусията се уплашиха и си изтриха изказванията там, но повечето все още се пазят).
30 март 2011 г.
Провежда се катедрен съвет на катедрата по История на философията, на който предварително съм предупредила, че не мога да присъствам, тъй като в същото време преподавам на студенти от курса по методология на историко-философското изследване.
В края на заседанието, извън предварително обявения дневен ред, се дава думата на проф. Каприев, който произнася гневна реч по повод на дискусията във Фейсбук.
Това става пред всички новоприети докторанти, някои от които не ме познават, защото не съм им преподавала - в мое отсъствие, без да фигурира в дневния ред.
Проф. Цочо Бояджиев също прави дълго негативно изказване, като заявява на докторантите, че съм се хабилитирала само с една публикация - некрологът за смъртта на Илия Панчовски.
В същото време аз преподавам в 68 кабинет, само един етаж по-нагоре, но никой не прекратява изказването на проф. Каприев, а може буквално за една минута да ме извикат, за да чуя и да отговоря на обвиненията му.
31 март - 7 април 2011 г.
Някои от новоприетите докторанти, които даже не ме познават лично, до такава степен са шокирани от станалото - от гневния монолог на проф. Каприев, както и от подигравателното изказване на проф. Бояджиев, че
на висок глас в кафенетата на Ректората и Народната библиотека го споделят с приятели.
По ирония на съдбата чувам един такъв разговор в кафенето на Народната библиотека...
Междувременно срещам два пъти доц.д-р Денков покрай организирането на семинара върху диалога "Епиномис", но и в двата дни на случайно засрещане с него в Деканата на ФФ той ми казва, че на катедрения съвет не се е обсъждало нищо, което да ме засяга, защото не съм научен ръководител на никакви докторанти.
Една седмица след катедрения съвет, при влизането му в каб. 62, в присъствието на г-жа Алена Македонска все пак не издържам и го питам защо е допуснал да бъда клеветена на катедрения съвет и от двамата професори...
15 април 2011 г.
Протоколът от заседанието на катедрата, проведено на 30 март, който според Правилника на Университета трябва да е готов за 3 дни, най-после е готов след две седмици, прочитам го и отговарям с писмо на всички членове на катедрата, като го изпращам с командата Reply all - отговарям на всички получатели на предишно писмо, изпратено до всички от секретарката на катедрата г-жа Росинка Тодорова..
Това писмо е на разположение на всички интересуващи се в Деканата на ФФ като приложение към тъжбата на професора. Ще го публикувам на отделен пост и тук.
3 май 2011 г.
Провежда се катедрен съвет на катедрата по История на философията, на който в присъствието и на новите докторанти ми се дава възможност да отговоря на гневния монолог на проф. Каприев от предишното заседание.
Протоколът от това заседание, съгласно Правилника на Университета би трябвало да е достъпен за всички студенти, преподаватели и служители във всеки момент.
22, 23 и 24 юни 2011 г.
Провежда се тридневен международен семинар върху диалога "Епиномис" на Платон в Зала 1 на Ректората. Всичко важно за семинара вижте на специалния тематичен блог:
http://theepinomisofplato.blogspot.com/
20 септември 2011 г.
Демостративно не отивам на заседанието на катедрата по История на философията, на което се издига кандидатурата на доц. д-р Димитър Денков за декан на Факултета заради многократните му и дългогодишни откази да отговори на множество въпроси, които съм му поставяла и част от които публикувам и тук, на този блог, в предишния пост.
1-15 октомври 2011 г.
Неизвестно защо в информационната система за избор на свободноизбираеми дисциплини не се появява курсът ми по антична и средновековна философия, който водя от години в специалност Културология и който привлича все повече и повече студенти.
Гледам в учения план. Курсът си е там.
Гледам протоколите от заседанията на Факултетния съвет - не е бил отменен.
Но не беше обявен в електронната система.
7 ноември 2011 г.
Провежда се заседание на катедрата по История на философията. След него доц. д-р Денков ме пита сама ли ще отида на съдебното заседание или изпращам там адвокат.
Изпадам в недоумение.
- Какво съдебно заседание? Какво дело?, питам аз.
- Ами ти си обвиняема по наказателно дело, което проф. Каприев е завел срещу теб, не знаеш ли това?
Продължавам да недоумявам.
- Е, ако не отидеш и на следващото, за по-следващото ще те арестуват като мутра и ще те заведат с белезници в съдебната зала като братя Галеви!, смее се доц. Денков.
Тук, разбира се, побеснявам и въпреки шока в който изпадам, съобразявам, че този подигравателен разговор насаме незабавно трябва да бъде прекратен и да бъдат извикани свидетели.
Оглеждам се, виждам наблизо четирима колеги - проф. Александър Андонов, доц. Хараламби Паницидис, проф. Йотов и доц. Александър Кънев, и започвам да викам:
- Професор Андонов, Хари, Стилияне, Сашо, елате, елате! Елате да чуете как ми се подиграва доц. Денков!
Те се приближават.
Само за няколко секунди след присъединяването към нашия разговор на четирима свидетели, доц. д-р Денков забравя за сравняването ми с братя Галеви.
Пред свидетелите на разговора оттук нататък доц.д-р Денков казва, че всъщност въобще не е сигурен дали наистина има или няма дело, заведено срещу мен н Софийския градски съд, дали е гражданско или наказателно.
- Но като не си сигурен, тогава защо ме шантажираш?
Изкрещявам аз.
Разговорът завършва така, но вечерта разказвам за всичко това във Фейсбук.
Както съпругът ми Николай Гочев, така и децата ми се връщат късно у дома. Питам ги. И тримата мълчат.
Чак на следващия ден научавам от тях, че един октомврийски съботен следобед, докато съм била на Витоша,
у нас позвънил на вратата призовкарят с призовката, но нито едно от децата не я е взело, защото са непълнолетни, а Николай Гочев не я приел нито в качеството си
на съпруг, нито в качеството си на домоуправител на блока, в който живеем. Надявал се е, че отлагането на делото с едно заседание ще вразуми тъжителя.
8 ноември 2011 г.
Архангелов ден
Получавам по електронната поща рано сутринта писмо от доц. д-р Денков, който в качеството си на ръководител на катедрата и на декан на ФФ ми пише:
Уважаема доц. Гочева,
Както Ви обещах пред свидетели, направих всичко възможно да разчистя нещата по повод делото, за което предупредих и което засяга не само лични отношения между Вас и проф. Каприев. Ваш проблем е, че схващате тези предупреждения като шантаж и заплахи. За мен е и служебно задължение да се опитвам да предотвратя такъв развой на отношения между колеги и в този смисъл съм говорил и с проф. Каприев, и с Вас, а това личи и в протоколите на заседанията.
Делото срещу Вас, заведено от проф. Каприев, е 15017/2011 г., първото му гледане е било именно вчера, 7.11.2011 и е отложено за 27.1.2012. Не сте получила призовка, тъй като при посещение на адреса, който е даден, съпругът Ви е отказал да я приеме - това е подчертано от съдята по делото.
С това се надявам да отговоря на искането Ви да направя всичко възможно за редовното призоваване по делото. Също така се надявам да разсея съмненията Ви, че участвам в тормоз и преследване.
Поздрави.
Д. Денков
Край на цитата на писмото.
няколко дни в средата на ноември 2011 г.
Три пъти последователно отивам в Софийския градски съд и няколко пъти се опитвам да намеря делото, за което вече съм получила писмено съобщение от доц. д-р Денков.
Два пъти настоявам, че писмено съм уведомена, че срещу мен е заведено дело под номер 15017.
Чак на третия път една служителка се досеща.
- Госпожо, грешно са Ви информирали. Делото срещу Вас може би е заведено не при нас, а в Районния съд. Отидете на Римската стена.
25 ноември 2011 г.
ден на Свети Климент Охридски
Чак на третото отиване и в Софийския районен съд получавам папката по делото - с тъжбата и приложенията към нея.
30 ноември 2011 г.
ден на Свети Андрей Първозвани
Подавам в СРС възражение срещу тъжбата на тъжителя.
Възражението ми е публикувано на този блог тук:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/15017-2011.html
Краят на ноември-средата на декември 2011 г.
Водя кореспонденция с различни колеги от предишното и сегашното деканско ръководство, и от комисията по атестацията през 2007 г. за протоколите, които са ми необходими за установяване на обективната истина.
Получавам протокол от заседанието на Факултетния съвет от юли 2007 г.
Изненада!
Точно онези страници от протокола, които ми трябват, са се изпарили мистериозно.
Втора изненада. Заявява ми се устно, че няма да получа протокол от заседанието на катедрата по История на философията от 30 март 2011 г., защото секретарката, която го е протоколирала, е за няколко месеца в чужбина.
Макар, че в Наказателния кодекс пише, че държавните органи са длъжни да съдействат за установяването на обективната истина при съдебен спор и да предоставят всички необходими документи... А и съгласно Правилника на Университета всички протоколи от заседанията на колективните органи на управление би трябвало да са на разположение на всички студенти, преподаватели и служители във всеки момент.
27 януари 2012 г.
Провежда се второто заседание по делото, на което отива моят адвокат, тъй като по това време имам лекции със задочници.
На заседанието свидетелски показания в подкрепа на тъжителя дават ас. Гергана Динева и проф. Олег Георгиев.
Съдията пропуска да попита ас. Динева откога работи като преподавател и как ще свидетелства за основния предмет на спора - процедурата по атестацията на преподавателите през 2007 г., след като по това време тя не е била даже докторантка, не е присъствала на катедрени съвети, а е спечелила асистентски конкурс през 2010 г.
17 февруари 2012 г.
Провежда се ново заседание по делото.
Предварително депозирам в СРС следната молба във връзка със заседанието:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/17.html
В търсене на обективната истина за оценката на ръководителя на катедрата проф. Каприев по отношение на моята научна работа, дадена ми при атестирането през 2007 г.,
свидетелства проф. Цочо Бояджиев.
Проф. Цочо Бояджиев хладнокръвно свидетелства, че не съм била рецензент на дисертацията на Андрей Захариев и че не може да си спомни дали съм била рецензент на дисертацията на Моника Портокалска-Леви.
- А кои все пак бяха техните рецензенти?, попита съдията.
- Не мога да си спомня вече!, простодушно и чистосърдечно отговаря проф. Цочо Бояджиев.
Моят адвокат показва на проф. Бояджиев разпечатки от два електронни регистъра на защитени дисертации, с което му помага да освежи паметта си.
Като мой единствен свидетел по делото също се включва проф. дфн Искра Христова-Шомова, която в продължение на два мандата ръководи катедрата по Кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии на Университета.
Пред съдията тя дава показания за процедурата по атестацията на преподавателите във ФСФ и за петте критерия, които задължително трябва да включва една атестация - както според Закона за висше образование, така и според Правилника на СУ.
...
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да напише присъдата, но при възобновяването на заседанието след малката почивка съдията заявява, че не може на това заседание да произнесе присъдата ми, защото е забравил да поиска по служебен път свидетелство за съдимост. Това се случва в средата на февруари, а делото е заведено лично от него в началото на септември.
27 февруари 2012 г.
Чисти понеделник след Сирни Заговезни, начало на Великия пост
Провежда се последно заседание по делото, на което ми се дава последната дума и тогава в съдебната зала прочитам ето това, което е публикувано и тук, на този тематичен блог: http://anoigw.blogspot.com/2012/08/27.html.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което съдията прочита присъда, според която съм призната за виновна за написаното в писмото до членовете на катедрата, изпратено до тях на 15 април 2011 г., а съм оправдана за написаното във Фейсбук, като за това ми се налага глоба от 1000 лева и ми се разпорежда да платя на тъжителя разноските по делото.
***
Междувременно, след няколко месеца борба успявам да се преборя за възстановяването на курса ми в специалност Културология и той благополучно стартира в началото на втория семестър с почти 30 записали се студенти.
март 2012 г.
В предвидения от закона срок подавам чрез адвоката ми жалба по присъдата, която съм чула само устно и не мога да взема отношение по мотивите. Така наречената "бланкетна жалба".
март 2012 г.
За Факултетния съвет през март подготвям папка, в която има над 50 страници - доклад до Господин Ректора на Университета и приложения към нея.
Докладът е написан и депозиран в Деканата на 5 март 2012 г. по повод възможността да се преместя в катедрата по Реторика след внезапната смърт на доц. д-р Лилия Методиева, но накратко в него споменавам и за основните причини за делото срещу мен.
Докладът е публикуван на този тематичен блог тук:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/blog-post_3.html
На Факултетния съвет се взема решение да се преместя с щатното си място в катедрата по Реторика, но членовете на ФС не обсъждат нито една от причините за това.
И до днес не знам кои от колегите-членове на ФС са информирани и кои са дезинформирани за причините за всички тези събития.
март, април, май, юни, юли, август 2012 г.
Многократно проверявам в СРС, но не мога да получа папката с документите по делото и да видя нито самата присъда, нито мотивите към нея.
Не ми се предоставят даже протоколите от последните два заседания - от 17 и 27 февруари от 2012 г.
17 май 2012 г.
На празника на Факултета се отчитат проектите по научно-изследователската дейост, финансирани от вътрешноуниверситетския фонд за НИД.
Представям и показвам тематичния блог, който направих за тридневния международен семинар върху диалога "Епиномис". Ето тук: http://theepinomisofplato.blogspot.com/
Доц. д-р Мария Стойчева оправдава липсата на отчет за проекта, по който е работил проф. Каприев, с мантрата: "Той е в Германия".
Във Философския факултет всички сме равни пред законите на държавата и правилниците на Университета, но онези, които ходят в Германия, са по-равни от всички останали.
И отново изненада! Доц. д-р Мария Стойчева изказва предложение отсега нататък вече да не се представят публично проектите, по които сме работили със скромно финансиране от вътрешноуниверситетския фонд НИД.
- Нали сте виждали в чужбина на конференции как всички си изтриват докладите от компютрите, на които са си направили презентациите, веднага след като минат техните доклади?, пита тя.
Понеже не съм виждала в нито една чужбина да се случва подобно нещо, изпадам в кататоничен ступор.
Все пак, намира се един смел колега, който се опомня и възразява:
- Извинете, доц. Стойчева, но Университетът е публична институция!
Това, което предлагате, е отвъд дебата! Това просто е отвъд дебата!
Направо не мога да повярвам нито на ушите, нито очите си.
Не познавам колегата.
Питам колегите около мен и разбирам, че това е доц.д-р Иван Кабаков от катедрата по Културология.
А доц.д-р Мария Стойчева очевидно поради свръхголямата си заетост вече втори мандат като заместник-декан в ключовия властово-финансов ресор за международната дейност и проектите на факултета, явно досега не е имала време да прочете, че в Правилника на Университета пише:
"Чл. 174. (1) Университетът създава условия за осъществяване и стимулиране на научната дейност на членовете на академичния състав, като:
1. осигурява безплатна материална и информационна база;
2. съдейства за участие в международни и национални научни програми, проекти и др.;
3. създава условия за специализация във водещи научни организации в България и в чужбина;
4. организира конференции, семинари и други научни форуми;
5. осъществява издателска дейност.
40
(2) Издателството публикува с предимство научни изследвания на членовете на академичния състав.
(3) Научните постижения на факултетите и другите структурни звена се представят по време на Климентовите четения и Майските празници на културата в Университета".
Всички проекти би трябвало да се представят не веднъж, а два пъти годишно, но във Философския факултет от години няма една буква, една-единствена буква за някои от проектите на най-именитите професори от катедрата по История на философията, за които писах в предишния пост.
28 юни 2012 г.
Асистентката Гергана Динева блестящо защитава дисертация.
Най-важните материали по защитата в съответствие със ЗРАСРБ са публикувани тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/gergana_vladimirova_dineva_filosofski_fakultet
Първият и основен рецензент, който е проф.дфн Атанас Стаматов, хвали със суперлативи авторката, че е използвала за анализа си на границата като ключово онтологическо понятие разсъжденията на Аристотел, които той разгръща в Седемнадесета книга на "Метафизика"-та.
Е, другият рецензент, който е проф. Олег Георгиев, се е сетил, че книгите на "Метафизика" на Аристотел са само четиринадесет, ама и той не знае как да ги цитира.
Книгите не само на античните автори, но и в повечето случаи числителни редни и до ден-днешен в гръцкия език, или поне до разделянето на катаревуса и димотики, се пишат с букви или с римски цифри ... Специално за Аристотеловите текстове това е задължително, защото в древността числата на гръцки са били изписвани с букви, а не с цифри.
12 септември 2012 година
Най-после в Софийския районен съд получавам присъдата и мотивите към нея, както и протоколите от заседанията от 17 и 27 февруари.
15 септември 2012 г.
Отивам в Стара Загора за панихида за 9-ия месец от смъртта на баща ми Иван Гичев - Бог да го прости!
Сутринта рано пак идвал призовкар с призовка у нас, в София и пак дъщеря ми била първата, която му отворила... научиха децата ми какво става с някой, който е подразнил недосегаемите агенти от Държавна сигурност, за цял живот го научиха.
В призовката пише, че в 7-дневен срок от получаването на това известие мога да прочета присъдата и мотивите към нея, както и да допълня жалбата си по тях.
17 септември 2012 г.
Сутринта рано започвам внимателно да чета както присъдата, така и мотивите.
Още на третия ред на присъдата, издадена В ИМЕТО НА НАРОДА падам.
В нея пише, че живея на улица "Цар Симеон" 79, но аз и цялото семейство живеем на ул. "Христо Максимов" вече 14 години, а преди това - на улица "Незабравка".
Каква е тази адресна регистрация, която ми е приписана от Софийския районен съд?
Почвам да чета и мотивите.
Логиката на аргументацията е: щом свидетелските показания на свидетелите, които лично тъжителят е поканил, съответстват на неговата тъжба, значи те са истинни.
Между тях няма противоречие. Непротиворечието е истинност.
Е, това, че моята теза като подсъдима не просто противоречи, ами е направо противоположна на тезата на тъжителя и неговите свидетели, на съдията не му е казало нищо.
Както написах и по-горе, ако не се появят скоро в системата на съдебните актове, ще ги сканирам и публикувам тук.
Стига толкова за този пост.
Достатъчно е да се разбере и хронологията на събитията, и технологията на репресиите, и методологията на смачкването на непокорните.
До провеждането на Общото събрание на ФФ през октомври или ноември се надявам да успея с публикуването на най-важното от най-важното. Иначе материалът е за цяла тетралогия.
Както казва Аристотел в "Метафизика", философите знаят не само "че"-то, но и "защо"-то, сиреч могат да обяснят не само какво става, но и защо, по какви причини.
Представянето на информация на този блог може да изглежда малко объркано и хаотично. Ако имах достатъчно средства, щях да направя сайт, където информацията би била по-добре структурирана и подредена.
И все пак, дори и във формата на блог, на който постовете излизат в обратнохронологичен ред и за някои читатели етикетирането им по рубрики не е достатъчно, интересуващите се колеги ще могат да научат повече, отколкото досега.
Сега, накратко отговарям на въпросите какво, къде и кога за улеснение на посетителите на блога.
Какво?
Срещу мен е заведено наказателно дело с частен характер по Наказателния кодекс .
Проф. дфн Георги Теологов Каприев е частен тъжител.
Делото е с номер 15017 от 2011 г. в Софийския районен съд.
Съдебен състав 112.
Обвинението е по чл. 147 и чл. 148 от Наказателния кодекс.
Къде са документите за същината на съдебния спор?
За информиране на всички интересуващи се от преподавателската колегия направих няколко копия на тъжбата на професора и приложенията към нея.
От края на ноември 2011 г. те са на разположение за всички интересуващи се в Деканата на ФФ при г-жа Нина Иванова, но също така копия от тях получиха доц.д-р Милена Стефанова, в качеството й на заместник-ректор, предишният декан проф. Димчев и други университетски преподаватели от ФФ, Факултета по славянски филологии и ФКНФ.
Всеки може да прочете в Деканата на ФФ тъжбата на професора и приложенията към нея - разпечатка на 2 от 25 страници дискусия във Фейсбук за ролята и мястото на Държавна сигурност в управлението на страната не в миналото, а днес; протоколи от катедрени съвети и мое писмо до членовете на катедрата по История на философията от 15 април 2011 г.
На първата страница на тъжбата си той пише, че никога не е отричал съществуването на български превод на "Метафизика", а на втората, че не е давал подигравателна и незадоволителна оценка за научна-изследователската ми работа при атестирането през 2007 г.
И за двете скандални подигравки писах във Фейсбук през февруари 2011 г., когато с приятели и колеги обсъдихме избраните страници от досието на проф. Каприев, които той сам публикува в няколко електронни издания и които според него показват, че той по никакъв начин не е бил съпричастен към структурите на ДС.
На сайта на Софийския районен съд би трябвало да се появи присъдата и мотивите към нея, както изобщо всички съдебни решения, присъди и прочие официални юридически документи се публикуват в единната система на съдебните актове. Ето тук:
http://legalacts.justice.bg/AdvancedSearch.aspx
Аз също ще сканирам и ще сложа на отделен пост тук присъдата и мотивите към нея след няколко дни, ако все още тя не се е появила на публично достъпния сайт.
Кога?
Ето най-важните събития във връзка с делото в хронологична последователност:
24 - 25 февруари 2011 г.
На моята "територия" във Фейсбук в продължение на два дни коментираме с приятели, с някогашни и сегашни колеги писмото на проф. Каприев във вестник "Култура".
Спорим. Става дума в над 40 изказвания не само персонално за него, но много повече за ролята и значението на ДС в миналото и днес, като акцентът на моите изказвания там е: лично за мен е важно далеч не само това какви са били или не са били някои хора в миналото, а как се държат с подчинените си в йерархията на академичните институции от висотата на властовите позиции, от които управляват в настоящето.
(След като научиха за започването на делото срещу мен, една година по-късно някои от участниците в дискусията се уплашиха и си изтриха изказванията там, но повечето все още се пазят).
30 март 2011 г.
Провежда се катедрен съвет на катедрата по История на философията, на който предварително съм предупредила, че не мога да присъствам, тъй като в същото време преподавам на студенти от курса по методология на историко-философското изследване.
В края на заседанието, извън предварително обявения дневен ред, се дава думата на проф. Каприев, който произнася гневна реч по повод на дискусията във Фейсбук.
Това става пред всички новоприети докторанти, някои от които не ме познават, защото не съм им преподавала - в мое отсъствие, без да фигурира в дневния ред.
Проф. Цочо Бояджиев също прави дълго негативно изказване, като заявява на докторантите, че съм се хабилитирала само с една публикация - некрологът за смъртта на Илия Панчовски.
В същото време аз преподавам в 68 кабинет, само един етаж по-нагоре, но никой не прекратява изказването на проф. Каприев, а може буквално за една минута да ме извикат, за да чуя и да отговоря на обвиненията му.
31 март - 7 април 2011 г.
Някои от новоприетите докторанти, които даже не ме познават лично, до такава степен са шокирани от станалото - от гневния монолог на проф. Каприев, както и от подигравателното изказване на проф. Бояджиев, че
на висок глас в кафенетата на Ректората и Народната библиотека го споделят с приятели.
По ирония на съдбата чувам един такъв разговор в кафенето на Народната библиотека...
Междувременно срещам два пъти доц.д-р Денков покрай организирането на семинара върху диалога "Епиномис", но и в двата дни на случайно засрещане с него в Деканата на ФФ той ми казва, че на катедрения съвет не се е обсъждало нищо, което да ме засяга, защото не съм научен ръководител на никакви докторанти.
Една седмица след катедрения съвет, при влизането му в каб. 62, в присъствието на г-жа Алена Македонска все пак не издържам и го питам защо е допуснал да бъда клеветена на катедрения съвет и от двамата професори...
15 април 2011 г.
Протоколът от заседанието на катедрата, проведено на 30 март, който според Правилника на Университета трябва да е готов за 3 дни, най-после е готов след две седмици, прочитам го и отговарям с писмо на всички членове на катедрата, като го изпращам с командата Reply all - отговарям на всички получатели на предишно писмо, изпратено до всички от секретарката на катедрата г-жа Росинка Тодорова..
Това писмо е на разположение на всички интересуващи се в Деканата на ФФ като приложение към тъжбата на професора. Ще го публикувам на отделен пост и тук.
3 май 2011 г.
Провежда се катедрен съвет на катедрата по История на философията, на който в присъствието и на новите докторанти ми се дава възможност да отговоря на гневния монолог на проф. Каприев от предишното заседание.
Протоколът от това заседание, съгласно Правилника на Университета би трябвало да е достъпен за всички студенти, преподаватели и служители във всеки момент.
22, 23 и 24 юни 2011 г.
Провежда се тридневен международен семинар върху диалога "Епиномис" на Платон в Зала 1 на Ректората. Всичко важно за семинара вижте на специалния тематичен блог:
http://theepinomisofplato.blogspot.com/
20 септември 2011 г.
Демостративно не отивам на заседанието на катедрата по История на философията, на което се издига кандидатурата на доц. д-р Димитър Денков за декан на Факултета заради многократните му и дългогодишни откази да отговори на множество въпроси, които съм му поставяла и част от които публикувам и тук, на този блог, в предишния пост.
1-15 октомври 2011 г.
Неизвестно защо в информационната система за избор на свободноизбираеми дисциплини не се появява курсът ми по антична и средновековна философия, който водя от години в специалност Културология и който привлича все повече и повече студенти.
Гледам в учения план. Курсът си е там.
Гледам протоколите от заседанията на Факултетния съвет - не е бил отменен.
Но не беше обявен в електронната система.
7 ноември 2011 г.
Провежда се заседание на катедрата по История на философията. След него доц. д-р Денков ме пита сама ли ще отида на съдебното заседание или изпращам там адвокат.
Изпадам в недоумение.
- Какво съдебно заседание? Какво дело?, питам аз.
- Ами ти си обвиняема по наказателно дело, което проф. Каприев е завел срещу теб, не знаеш ли това?
Продължавам да недоумявам.
- Е, ако не отидеш и на следващото, за по-следващото ще те арестуват като мутра и ще те заведат с белезници в съдебната зала като братя Галеви!, смее се доц. Денков.
Тук, разбира се, побеснявам и въпреки шока в който изпадам, съобразявам, че този подигравателен разговор насаме незабавно трябва да бъде прекратен и да бъдат извикани свидетели.
Оглеждам се, виждам наблизо четирима колеги - проф. Александър Андонов, доц. Хараламби Паницидис, проф. Йотов и доц. Александър Кънев, и започвам да викам:
- Професор Андонов, Хари, Стилияне, Сашо, елате, елате! Елате да чуете как ми се подиграва доц. Денков!
Те се приближават.
Само за няколко секунди след присъединяването към нашия разговор на четирима свидетели, доц. д-р Денков забравя за сравняването ми с братя Галеви.
Пред свидетелите на разговора оттук нататък доц.д-р Денков казва, че всъщност въобще не е сигурен дали наистина има или няма дело, заведено срещу мен н Софийския градски съд, дали е гражданско или наказателно.
- Но като не си сигурен, тогава защо ме шантажираш?
Изкрещявам аз.
Разговорът завършва така, но вечерта разказвам за всичко това във Фейсбук.
Както съпругът ми Николай Гочев, така и децата ми се връщат късно у дома. Питам ги. И тримата мълчат.
Чак на следващия ден научавам от тях, че един октомврийски съботен следобед, докато съм била на Витоша,
у нас позвънил на вратата призовкарят с призовката, но нито едно от децата не я е взело, защото са непълнолетни, а Николай Гочев не я приел нито в качеството си
на съпруг, нито в качеството си на домоуправител на блока, в който живеем. Надявал се е, че отлагането на делото с едно заседание ще вразуми тъжителя.
8 ноември 2011 г.
Архангелов ден
Получавам по електронната поща рано сутринта писмо от доц. д-р Денков, който в качеството си на ръководител на катедрата и на декан на ФФ ми пише:
Уважаема доц. Гочева,
Както Ви обещах пред свидетели, направих всичко възможно да разчистя нещата по повод делото, за което предупредих и което засяга не само лични отношения между Вас и проф. Каприев. Ваш проблем е, че схващате тези предупреждения като шантаж и заплахи. За мен е и служебно задължение да се опитвам да предотвратя такъв развой на отношения между колеги и в този смисъл съм говорил и с проф. Каприев, и с Вас, а това личи и в протоколите на заседанията.
Делото срещу Вас, заведено от проф. Каприев, е 15017/2011 г., първото му гледане е било именно вчера, 7.11.2011 и е отложено за 27.1.2012. Не сте получила призовка, тъй като при посещение на адреса, който е даден, съпругът Ви е отказал да я приеме - това е подчертано от съдята по делото.
С това се надявам да отговоря на искането Ви да направя всичко възможно за редовното призоваване по делото. Също така се надявам да разсея съмненията Ви, че участвам в тормоз и преследване.
Поздрави.
Д. Денков
Край на цитата на писмото.
няколко дни в средата на ноември 2011 г.
Три пъти последователно отивам в Софийския градски съд и няколко пъти се опитвам да намеря делото, за което вече съм получила писмено съобщение от доц. д-р Денков.
Два пъти настоявам, че писмено съм уведомена, че срещу мен е заведено дело под номер 15017.
Чак на третия път една служителка се досеща.
- Госпожо, грешно са Ви информирали. Делото срещу Вас може би е заведено не при нас, а в Районния съд. Отидете на Римската стена.
25 ноември 2011 г.
ден на Свети Климент Охридски
Чак на третото отиване и в Софийския районен съд получавам папката по делото - с тъжбата и приложенията към нея.
30 ноември 2011 г.
ден на Свети Андрей Първозвани
Подавам в СРС възражение срещу тъжбата на тъжителя.
Възражението ми е публикувано на този блог тук:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/15017-2011.html
Краят на ноември-средата на декември 2011 г.
Водя кореспонденция с различни колеги от предишното и сегашното деканско ръководство, и от комисията по атестацията през 2007 г. за протоколите, които са ми необходими за установяване на обективната истина.
Получавам протокол от заседанието на Факултетния съвет от юли 2007 г.
Изненада!
Точно онези страници от протокола, които ми трябват, са се изпарили мистериозно.
Втора изненада. Заявява ми се устно, че няма да получа протокол от заседанието на катедрата по История на философията от 30 март 2011 г., защото секретарката, която го е протоколирала, е за няколко месеца в чужбина.
Макар, че в Наказателния кодекс пише, че държавните органи са длъжни да съдействат за установяването на обективната истина при съдебен спор и да предоставят всички необходими документи... А и съгласно Правилника на Университета всички протоколи от заседанията на колективните органи на управление би трябвало да са на разположение на всички студенти, преподаватели и служители във всеки момент.
27 януари 2012 г.
Провежда се второто заседание по делото, на което отива моят адвокат, тъй като по това време имам лекции със задочници.
На заседанието свидетелски показания в подкрепа на тъжителя дават ас. Гергана Динева и проф. Олег Георгиев.
Съдията пропуска да попита ас. Динева откога работи като преподавател и как ще свидетелства за основния предмет на спора - процедурата по атестацията на преподавателите през 2007 г., след като по това време тя не е била даже докторантка, не е присъствала на катедрени съвети, а е спечелила асистентски конкурс през 2010 г.
17 февруари 2012 г.
Провежда се ново заседание по делото.
Предварително депозирам в СРС следната молба във връзка със заседанието:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/17.html
В търсене на обективната истина за оценката на ръководителя на катедрата проф. Каприев по отношение на моята научна работа, дадена ми при атестирането през 2007 г.,
свидетелства проф. Цочо Бояджиев.
Проф. Цочо Бояджиев хладнокръвно свидетелства, че не съм била рецензент на дисертацията на Андрей Захариев и че не може да си спомни дали съм била рецензент на дисертацията на Моника Портокалска-Леви.
- А кои все пак бяха техните рецензенти?, попита съдията.
- Не мога да си спомня вече!, простодушно и чистосърдечно отговаря проф. Цочо Бояджиев.
Моят адвокат показва на проф. Бояджиев разпечатки от два електронни регистъра на защитени дисертации, с което му помага да освежи паметта си.
Като мой единствен свидетел по делото също се включва проф. дфн Искра Христова-Шомова, която в продължение на два мандата ръководи катедрата по Кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии на Университета.
Пред съдията тя дава показания за процедурата по атестацията на преподавателите във ФСФ и за петте критерия, които задължително трябва да включва една атестация - както според Закона за висше образование, така и според Правилника на СУ.
...
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да напише присъдата, но при възобновяването на заседанието след малката почивка съдията заявява, че не може на това заседание да произнесе присъдата ми, защото е забравил да поиска по служебен път свидетелство за съдимост. Това се случва в средата на февруари, а делото е заведено лично от него в началото на септември.
27 февруари 2012 г.
Чисти понеделник след Сирни Заговезни, начало на Великия пост
Провежда се последно заседание по делото, на което ми се дава последната дума и тогава в съдебната зала прочитам ето това, което е публикувано и тук, на този тематичен блог: http://anoigw.blogspot.com/2012/08/27.html.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което съдията прочита присъда, според която съм призната за виновна за написаното в писмото до членовете на катедрата, изпратено до тях на 15 април 2011 г., а съм оправдана за написаното във Фейсбук, като за това ми се налага глоба от 1000 лева и ми се разпорежда да платя на тъжителя разноските по делото.
***
Междувременно, след няколко месеца борба успявам да се преборя за възстановяването на курса ми в специалност Културология и той благополучно стартира в началото на втория семестър с почти 30 записали се студенти.
март 2012 г.
В предвидения от закона срок подавам чрез адвоката ми жалба по присъдата, която съм чула само устно и не мога да взема отношение по мотивите. Така наречената "бланкетна жалба".
март 2012 г.
За Факултетния съвет през март подготвям папка, в която има над 50 страници - доклад до Господин Ректора на Университета и приложения към нея.
Докладът е написан и депозиран в Деканата на 5 март 2012 г. по повод възможността да се преместя в катедрата по Реторика след внезапната смърт на доц. д-р Лилия Методиева, но накратко в него споменавам и за основните причини за делото срещу мен.
Докладът е публикуван на този тематичен блог тук:
http://anoigw.blogspot.com/2012/08/blog-post_3.html
На Факултетния съвет се взема решение да се преместя с щатното си място в катедрата по Реторика, но членовете на ФС не обсъждат нито една от причините за това.
И до днес не знам кои от колегите-членове на ФС са информирани и кои са дезинформирани за причините за всички тези събития.
март, април, май, юни, юли, август 2012 г.
Многократно проверявам в СРС, но не мога да получа папката с документите по делото и да видя нито самата присъда, нито мотивите към нея.
Не ми се предоставят даже протоколите от последните два заседания - от 17 и 27 февруари от 2012 г.
17 май 2012 г.
На празника на Факултета се отчитат проектите по научно-изследователската дейост, финансирани от вътрешноуниверситетския фонд за НИД.
Представям и показвам тематичния блог, който направих за тридневния международен семинар върху диалога "Епиномис". Ето тук: http://theepinomisofplato.blogspot.com/
Доц. д-р Мария Стойчева оправдава липсата на отчет за проекта, по който е работил проф. Каприев, с мантрата: "Той е в Германия".
Във Философския факултет всички сме равни пред законите на държавата и правилниците на Университета, но онези, които ходят в Германия, са по-равни от всички останали.
И отново изненада! Доц. д-р Мария Стойчева изказва предложение отсега нататък вече да не се представят публично проектите, по които сме работили със скромно финансиране от вътрешноуниверситетския фонд НИД.
- Нали сте виждали в чужбина на конференции как всички си изтриват докладите от компютрите, на които са си направили презентациите, веднага след като минат техните доклади?, пита тя.
Понеже не съм виждала в нито една чужбина да се случва подобно нещо, изпадам в кататоничен ступор.
Все пак, намира се един смел колега, който се опомня и възразява:
- Извинете, доц. Стойчева, но Университетът е публична институция!
Това, което предлагате, е отвъд дебата! Това просто е отвъд дебата!
Направо не мога да повярвам нито на ушите, нито очите си.
Не познавам колегата.
Питам колегите около мен и разбирам, че това е доц.д-р Иван Кабаков от катедрата по Културология.
А доц.д-р Мария Стойчева очевидно поради свръхголямата си заетост вече втори мандат като заместник-декан в ключовия властово-финансов ресор за международната дейност и проектите на факултета, явно досега не е имала време да прочете, че в Правилника на Университета пише:
"Чл. 174. (1) Университетът създава условия за осъществяване и стимулиране на научната дейност на членовете на академичния състав, като:
1. осигурява безплатна материална и информационна база;
2. съдейства за участие в международни и национални научни програми, проекти и др.;
3. създава условия за специализация във водещи научни организации в България и в чужбина;
4. организира конференции, семинари и други научни форуми;
5. осъществява издателска дейност.
40
(2) Издателството публикува с предимство научни изследвания на членовете на академичния състав.
(3) Научните постижения на факултетите и другите структурни звена се представят по време на Климентовите четения и Майските празници на културата в Университета".
Всички проекти би трябвало да се представят не веднъж, а два пъти годишно, но във Философския факултет от години няма една буква, една-единствена буква за някои от проектите на най-именитите професори от катедрата по История на философията, за които писах в предишния пост.
28 юни 2012 г.
Асистентката Гергана Динева блестящо защитава дисертация.
Най-важните материали по защитата в съответствие със ЗРАСРБ са публикувани тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/gergana_vladimirova_dineva_filosofski_fakultet
Първият и основен рецензент, който е проф.дфн Атанас Стаматов, хвали със суперлативи авторката, че е използвала за анализа си на границата като ключово онтологическо понятие разсъжденията на Аристотел, които той разгръща в Седемнадесета книга на "Метафизика"-та.
Е, другият рецензент, който е проф. Олег Георгиев, се е сетил, че книгите на "Метафизика" на Аристотел са само четиринадесет, ама и той не знае как да ги цитира.
Книгите не само на античните автори, но и в повечето случаи числителни редни и до ден-днешен в гръцкия език, или поне до разделянето на катаревуса и димотики, се пишат с букви или с римски цифри ... Специално за Аристотеловите текстове това е задължително, защото в древността числата на гръцки са били изписвани с букви, а не с цифри.
12 септември 2012 година
Най-после в Софийския районен съд получавам присъдата и мотивите към нея, както и протоколите от заседанията от 17 и 27 февруари.
15 септември 2012 г.
Отивам в Стара Загора за панихида за 9-ия месец от смъртта на баща ми Иван Гичев - Бог да го прости!
Сутринта рано пак идвал призовкар с призовка у нас, в София и пак дъщеря ми била първата, която му отворила... научиха децата ми какво става с някой, който е подразнил недосегаемите агенти от Държавна сигурност, за цял живот го научиха.
В призовката пише, че в 7-дневен срок от получаването на това известие мога да прочета присъдата и мотивите към нея, както и да допълня жалбата си по тях.
17 септември 2012 г.
Сутринта рано започвам внимателно да чета както присъдата, така и мотивите.
Още на третия ред на присъдата, издадена В ИМЕТО НА НАРОДА падам.
В нея пише, че живея на улица "Цар Симеон" 79, но аз и цялото семейство живеем на ул. "Христо Максимов" вече 14 години, а преди това - на улица "Незабравка".
Каква е тази адресна регистрация, която ми е приписана от Софийския районен съд?
Почвам да чета и мотивите.
Логиката на аргументацията е: щом свидетелските показания на свидетелите, които лично тъжителят е поканил, съответстват на неговата тъжба, значи те са истинни.
Между тях няма противоречие. Непротиворечието е истинност.
Е, това, че моята теза като подсъдима не просто противоречи, ами е направо противоположна на тезата на тъжителя и неговите свидетели, на съдията не му е казало нищо.
Както написах и по-горе, ако не се появят скоро в системата на съдебните актове, ще ги сканирам и публикувам тук.
Стига толкова за този пост.
Достатъчно е да се разбере и хронологията на събитията, и технологията на репресиите, и методологията на смачкването на непокорните.
No comments:
Post a Comment