за културата на клана

За разлика от Мишо Шамара не съчинявам рапърски произведения със стандартно-банален като за този жанр текст и мелодия.

Също така, за разлика от ексцентричните мацки от Pussy Riot, когато вляза в църква, а това правя почти всяка неделя през последните 15 години, се държа що-годе прилично.

И въпреки това се оказах подсъдима по Наказателния кодекс на Република България.

И както вече написах в краткото резюме на събитията, на 7 ноември миналата година, след заседанието на катедрата по История на философията бях подиграна и предупредена от доц. д-р Димитър Денков, че ако не се осведомя надлежно за започналото наказателно дело срещу мен и не отида и на следващото заседание по делото, ще бъда арестувана и закарана с белезници в съдебната зала като братя Галеви.

Не знам какъв точно е бил предметът на дейност на братя Галеви и не съм осведомена за подробностите около наказателното дело за техните деяния.

След 7 ноември миналата година издевателствата над мен продължиха, братя Галеви се приютиха на неизвестно сигурно място някъде по света със средства в огромен размер, придобити от неясно какъв предмет на дейност, а доц. д-р Денков освен декан на ФФ стана и професор. 

През изминалите две десетилетия, в които бях преподавател във ФФ, имах глупостта да мисля, че човек може да си позволи да работи старателно, честно и почтено, без да бъде част от един всевластен академичен клан, познат на всички преподаватели и изследователи у нас, политически хиперпротежиран и оглушително медийно рекламиран.

Сбърках. 

И все пак, съществуването на свободни блогърски платформи и свободно виртуално пространство ще ми позволи да споделя някои от епизодите на неравната ми борба с клана.

Ето например откъс от една много критична рецензия, която си позволих да напиша в началото на 2010 г. за една докторантска студия.

 Разбира се, името на докторанта и заглавието на неговата студия няма да бъдат посочени тук.

Прочетете внимателно какво написах в нея като забележки и препоръки, и си направете изводите, уважаеми читатели и любопитни посетители на  блога за онова академично поведение, за което един университетски преподавател може да се окаже подсъдим по Наказателния кодекс на Република България.

Начало на цитата:

...  

Забележки и препоръки:

Най-големият недостатък на текста е, че той е предимно компилативно-преразказвателен и разчита изцяло и безрезервно на някои съвременни интерпретатори на важните автори от средновековието, с които се занимава, без може би да познава оригиналните текстове на някои от тях.

Например, когато става дума за ислямски мистицизъм, колегата XYZ цитира само Анри Корбен и няма нито един цитат от нито един средновековен арабски автор.

Ами ако Анри Корбен не е прав, а Ради Радев е прав? Особено като се има предвид изповяданата теософска позиция на Корбен, която се прояснява на няколко места и най-вече в края на цитираната от него книга? Когато един теософ пише за мистицизма, трябва да се даде поне един цитат от произведение на тълкуван средновековен автор и поне още едно интерпретаторско мнение на модерен тълкувател. 

Освен това, образцовите автори на ислямската традиция са издадени вече на много и различни съвременни европейски езици, и са достъпни и в Мрежата. Би трябвало да има поне един цитат от поне едно произведение на поне един ислямски мислител, за да бъде убеден читателят в това, което твърди авторът чрез безусловно приетия Корбен.

Още по-лошо впечатление в това отношение прави почти пълното отсъствие на цитати и позовавания на произведения от християнските гръкоезични автори, много от които вече са представени на български в образцови преводи от гръцки, издадени през последните години.

Например, когато читателят прочита изумителното изречение, че според свети Василий Велики не може да бъде позната същността даже на сътворените неща и със затаен дъх потърси бележката, за да види къде точно е написано такова нещо, намира бележката и вижда препратка не към текст на свети Василий Велики, а... на проф. Каприев!

Ами ако Каприев не е прав, а са прави в преводите и коментарите си преводачите и интерпретатори на свети Василий на български доц. д-р Иван Христов (на «Писмо до своя брат Григорий...» ), Владимир Атанасов (на «За светия дух»), проф. д-р Иван Желев и Росен Тенев (в изданието на «Шестоднев» и деветте най-значими проповеди в него), или проф. Цоневски (в неговата «Патрология», която многократно е преиздавана) или 

проф. Иван Снегаров - в неговата 

«Кратка история на православните църкви» - издадена през 1944 г. от Университетската печатница и съвсем некратка, тъй като е почти 700 страници!?

И още един подобен пример. Когато става дума за тълкуването на любовта от свети Григорий Нисийски, пак препратката е ... към проф. Каприев.

Само че коментарът на Свети Григорий към «Песен на Песните Соломонови» е чудесно преведен на български от Лидия Денкова и има вече две издания.

Но може би най-фрапантният пример е следният: на няколко страници в текста става дума за Григорий Палама, разказва се неговата биография и забавни епизоди от нея, като отвличането му в плен от пирати и освобождаването му чрез откуп, но пак няма нито един цитат, нито споменаване в библиографията на съчинения от него!

Негови съчинения, преведени на български, също има.

 

Най-важното от тях  - с оглед на темата, по която е писал колегата XYZ - е:

 Св. Григорий Палама. Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим. В: “Архив за средновековна философия и култура”, св. ІV, С., 1997, “ЛИК”, превод Стоян Терзийски и Александър Кашъмов.

Но също така и “Слова”. С., НИ, 1987, превод Николай Цв. Кочев.

За съжаление, цялостното впечатление от текста е, че възпроизвежда най-лошото от необратимо устойчивите и абсолютно неакадемични тенденции в «затвореното общество» на медиевистиката във ФФ:

1. Култивиране на умението за компилативно преразказване и пренебрегване на четенето на книгите на самите мислители от миналото.
2. Тотално отрицание, пълно пренебрежение, невключване в библиографията и абсолютно неспоменаване на изданията и преводите, на преводачите и интерпретаторите извън «професорското каре» – особено, ако става дума за богослови и/или класически филолози.

 Този текст ще стане малко по-академичен, ако поне библиографията му се разшири с произведения от и произведения за средновековните мислители, които споменава, издадени на български, освен написаните от научния ръководител и предполагаемия рецензент на дисертацията.

  Умберто Еко в «Как се пише дипломна работа» посочва това задължение към библиографията на всяка академична работа, която е дипломна работа за магистърска и по-висока степен. Всички важни произведения от авторите, издадени и преведени на съответния език, трябва да са библиографски описани и прочетени, дори и да не са цитирани пряко в текста. Това информиране понякога е от по-полезно за читателите от авторовите разсъждения.

 

  Лошо е докторантите на ФФ да усвояват и продължават най-лошото, а не най-доброто от своите научни ръководители.

Дата: 20 януари 2010                                                                      подпис: Димка Гочева

Край на цитирането на рецензията на докторантската студия. 

Както вече стана дума тук, основният предмет на съдебния спор, по който съм подсъдима, е оценката на ръководителя на катедрата по История на философията проф. Каприев за работата ми, получена при процедурата по атестацията на преподавателите през 2007 г.

В съда се опитвам да докажа, че съм била рецензент на дисертациите на Моника Портокалска-Леви и на Андрей Захариев.

Обсъждането на докторските работи на докторантите, обучавани в една катедра, е важна част от научната работа в нея.

През предишните години имах глупостта да се осмеля да възразявам и на други много големи неточности, които според мен не биваше да бъдат отминати с мълчание.

Като следната.

В хвалебствената рецензия за дисертацията на д-р Анна Бошнакова проф. Каприев допусна една груба грешка, която после се появи и на страниците на вестник "Култура" в още по-хвалебствена рецензия за книгата "Авлос и лира", в която се превърна дисертацията.

Ето вижте тук:

Вестник "Култура", бр.34, 19 септември 2003 г.

http://www.kultura.bg/media/my_html/2289/lira.htm

Според проф. Каприев, митът за Ер е разказан от Платон в диалога "Федър"!

Това, разбира се, не е вярно.

Огромният, смислово завършващ и поучителен разказ на Ер за това какво става с душите, когато се отделят при смъртта на човека от тялото му, е композиционният есхатологично-митологичен финал на "Държавата" - на най-важния, най-четения и най-коментиран Платонов диалог през последните 150 години в целия свят.

Диалогът, в който става дума за справедливото и справедливостта.

Във "Федър" има няколко други мита, тъй като в него се философства за любовта и лудостта.

Поуката:

За да преуспее човек по света и у нас, за да стане медийна звезда и партиен строител на най-демократичните нашенски политически партии, най-добре е да не е чел нито диалозите на Платон, нито записки от лекциите на Аристотел в Ликейона. А ако ги е чел, да ги забрави.

На обсъждане на дисертации в катедрата да се отива с тапи за уши и да не се спори за това 

кой мит на Платон в кой диалог е разказан или да не се издребнява за това, че книгите на "Метафизика"-та все пак са четиринадесет, а не седемнадесет.

Още по-наказуемо е престъплението някой да се осмели да твърди, че катедрата

 по История на философията с етика е създадена през 1894 г., че е преименувана на История на философията през 1904 г., и че в областта на античната и средновековна философия у нас през първата половина на ХХ век са работили големи учени като проф. Иван Георгов, проф. Иван Саръилиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Иван Снегаров - особено внимавайте да не кажете-покажете някъде и пред някого, че сте виждали и чели стотиците страници за християнската философия като основа на християнската църква, написани в книгите на проф. Иван Снегаров.

Това хвърля сянка върху официално лансираната история, че историята на катедрата по История на философията във ФФ започва през 1949 г. - в годините на най-мрачния сталинизъм, а историята на изследванията върху средновековието и християнството започва от правилните професори-герои на нашето време.