За тази моя публикация в "Култура" също стана дума в залите на Софийския районен съд.
Според свидетелските показания на проф. Цочо Бояджиев, дадени на 17 февруари тази година, докато съм хвалила редакционната политика на списанието за антична философия и наука Rhizai, съм обидила и наклеветила индиректно няколко души, макар и без да споменавам имената им, за пресичането на академичните пътища у нас на Боряна Кацарска, Елена Георгиева и Любомира Радоилска. Това е старателно протоколирано.
Разбира се, в една свободна и демократична страна, където има свобода на словото, на академичните дискусии и полемики, и където наистина се цени изследването и преподаването, обективната истина се търси не в съда, при това по наказателни дела, а в аудиториите на университетите, в книгите на мислителите от миналото и техните интерпретатори от следващите епохи и съвременността, във вестниците, списанията със специализирано съдържание, дискусионните формати на електронните медии и т.н.
Д-р Боряна Кацарска, д-р Елена Георгиева и д-р Любомира Радоилска - слава Богу! - са живи и здрави. Първите две живеят и работят в центъра на София, а д-р Радоилска се занимава с постдокторантски изследвания в Кеймбридж, но чрез произволна търсачка адресът на нейната електронна поща може да бъде намерен за секунди.
Който желае да чуе и разбере субективното им мнение за обективната истина по отношение на техните академични биографии, много лесно може да се допита до тях.
За този брой на вестник "Култура" също стана дума в съда. И той беше и сканиран, и фотокопиран, и представен като "веществено доказателство" в наказателното производство. На първата му страница пише, че проф. Каприев отказва да приеме първия български превод на "Метафизика" на Аристотел, но това не е направило никакво впечатление на съдията.
И за да бъдат абсурдите в това фарсово дело наистина пределни, в него на първа инстанция бях обвинена не само за това, което вече съм публикувала в "Култура", но и за това, което не съм публикувала в "Култура"!
Асистентката Гергана Динева в свидетелските си показания, дадени на 27 февруари и старателно протоколирани от секретар-протоколиста, е свидетелствала, че съм наклеветила и обидила двамата изтъкнати професори, като съм писала за сагата около "Метафизиката" в социалната мрежа Фейсбук, а не съм публикувала текст по този повод в "Култура".
Обективната истина е, че десет години двамата преводачи на "Метафизика" търпеливо чакаха да им бъде посочена поне една грешчица в поне едно изреченийце на превода, но не дочакаха...
А по повод на 50-годишнината на доц. д-р Иван Христов, написах текст, в който го поздравих и за юбилея, и за огромната преводаческа и интерпретативна работа, извършена от него. Разбира се, стана дума и за стратегиите на превеждането на Аристотел не само на български, но и на други модерни езици, като по този начин, след десет години търпеливо изчакване, най-после отговорих на подигравките. При това без да влизам в полемика, и без да споменавам изрично имена.
Този текст не беше публикуван в продължение на няколко месеца в "Култура", юбилеят на колегата Иван Христов през октомври 2010 г. мина и замина незабелязано от никого, както незабелязано, без рецензии и отзиви, незабелязани от никого, останаха и почти всички негови образцови академични издания на преводи на старогръцката и светоотеческата философия, а през март 2011 г. текстът в негова чест все пак беше публикуван в брой 10 на "Литературен вестник". Ето тук, на втора страница:
А през януари и февруари 2012 г. бях изправена пред съда по дело за клевета и обида!
Мислете му, ако решите да превеждате Аристотел!
Че и да се защитавате на всичко отгоре в двата единствени наши литературно-културни седмичници!
Правосъдието у нас не спи.
No comments:
Post a Comment