Thursday, October 11, 2012

присъдата и мотивите на съдията




Необходимият коментар

Известно е, че най-натовареното съдилище у нас е Софийският районен съд.

Често се споменава, че на един съдия в него се падат по над 1000 дела годишно!
Умопомрачителна цифра.
Дори и да предположим, че понякога едно дело продължава две или три години, това означава, че един съдия приключва на година поне 300 дела и съответно трябва да напише мотиви за 300 свои присъди.
Много често съдиите се бавят с месеци и години с писането на мотивите, защото това е най-сложната страна на отсъждането: аргументативната.
За никого не е тайна, че съществува определена матрица за писането на мотиви и тя даже се преподава в юридическите факултети - от фактическа страна, от правна страна, от гледна точка на свидетелските показания, веществените доказателства и прочие.
В мотивите на моята присъда на последната страница се появява фамилията Генчев и фразата признат за виновна... На още няколко места за мен се говори в мъжки род :-)))

Също така, както в присъдата, така и в мотивите ми се приписва адрес, какъвто никога не съм имала, което улеснява заключението: за да си помогне с писането на мотивите по нашето абсурдно дело, съдията е използвал мотиви за друго дело за клевета и обида, което е било наказателно с частен характер.
Подсъдимият се е казвал Генчев и адресът му е бил такъв, какъвто е посочен и в присъдата, и в мотивите.
В използването на един юридически акт като образец за писане на друг само по себе си няма нищо лошо. Знаем, че в много страни по света се практикува точно правото на прецедента.
Само че в делото срещу подсъдимия Генчев е ставало дума за спор наистина между физически лица във фирма с различен предмет на дейност.
В делото "Каприев срещу Гочева" предмет на спора беше атестацията на преподавателите във ФФ на Софийския университет.
Тук не става дума за скандал, при който са се разменяли устни обиди, за да се отсъжда за вината и невинността ми като подсъдима според устните свидетелства на трима свидетели.
Софийският университет не е фирма с материално-производствен предмет на дейност, а е най-големият и най-старият наш университет, който в много отношения е и най-добрият у нас, както показаха вече две последователни рейтингови проучвания.
В мотивите няма позоваване нито на Закона за висше образование, нито на Правилника на Университета.
 ***
Мисията на университета е да препредава вече постигнатото знание и да създава ново знание.
Когато трима професори от една от най-старите катедри на университета твърдят в съда противното на истината за дисертации, защитени в нея през 2006 и 2007 година, един от изводите, които могат да се направят е, че във Философския факултет на Университета не се пази никаква документация за обучението на докторантите и техните рецензенти, за вътрешните и официалните им защити дори пет години назад.

No comments:

Post a Comment