Thursday, October 11, 2012

за обжалването на присъдата

Уважаеми градски съдии,

След като се запознах най-после с присъдата и мотивите на съдия Петков по
нчхд 15017/11 на 112 състав, НК, СРС добавям към първоначално подадената
жалба следното:

1. Присъдата бе произнесена на заседанието на 27.02.2012 г., но като писан текст
тя ми бе предоставена едва на 12 септември 2012 г.
През месеците март, април, май, юни, юли, август и септември многократно проверявах
в деловодството на 112 състав на СРС, при което не само не получих диспозитива и мотивите,
но и многократно ми бе отказвано да получа протоколите от заседанията по делото, проведени на
17 и 27 февруари.
С всички тези документи се запознах едва на 12 септември.

2. Както на първата страница на ПРИСЪДАТА, така и на втора страница на МОТИВИТЕ
е допусната груба фактическа грешка, като е посочено, че живея на ул.
"Цар Симеон"79, а вярното е, че през последните 14 години 
единствената адресна регистрация, която имам
е София 1111, ул. "Христо Максимов" Nо 6, ап. 14.

3. В протоколите от заседанията, проведени на 17 и 27 февруари, са отразени съвсем
приблизително и много общо моите изказвания, които бяха три пъти по-дълги.
Като подсъдима, произнесла последната дума,
 прочетох предварително написан текст, който би трябвало да е
включен към материалите по делото, тъй като бе депозиран като молба до г-н Петков на
24 февруари.

4. В мотивите на г-н Петков е отбелязана непротиворечивостта или по-точно казано
безпротиворечивостта между тезата на тъжителя
и устните свидетелски показания на поканените от него свидетели, но изобщо не 
става дума за това, че между тезата на тъжителя и тази, която аз обосновавах като подсъдима,
подкрепена от свидетелските показания на проф. дфн Искра Христова-Шомова,
има не просто противоречие, а противоположност.
Правната логика е формалната логика. Във формалната логика противоположността е 
на много по-висока степен от противоречието.

Показанията на свидетелите са не просто противоречиви. Те са противоположни.
Смисълът на казаното от свидетелите на тъжителя е един, а смисълът на казаното
от свидетелката проф. Шомова - противоположен на устно заявеното от тях.

5. В мотивите на г-н Петков не е посочен нито един от документите и публикациите, които
приложих към своето възражение срещу тъжбата, както и в молбите във връзка със заседанията, които 
също свидетелстват в моя полза.

6.В мотивите на г-н Петков напълно е игнорирана нормативната база, която регулира отношенията
между университетските преподаватели - Законът за висшето образование и Правилникът за 
устройството и дейността на СУ, които са основен критерий за законосъобразността на действията
на всеки един от нас. Оттам те са основен критерий и за преценяването на нашите думи и дела
като истинни или неистинни, като справедливи и обосновани, или като несправедливи и
клеветнически. Както съгласно ЗВО, така и според Правилника на университета не съм извършила
нищо нередно. По отношение на основния предмет на нашия спор -
процедурата по атестацията на преподавателите от 2007 г. - това получи подкрепата на 25-те члена
на Факултетния съвет на 3 юли 2007 г., като единствено проф. Каприев се противопостави на тяхната оценка. 

7. Продължавам да настоявам за моето пълно оправдаване и за това на мен да ми бъдат възстановени
направените разноски, тъй като в своите служебни действия в качеството си на ръководител на катедрата
не само по отношение на атестацията през 2007 г., но и в други случаи проф.
Каприев е подавал информация с невярно съдържание за мен и работата ми.
Стигна се даже дотам, че в единствената официална информация, която катедрата по История на философията
представя на английски език на сървъра на Томас Институт към Кьолнския Университет,
аз изобщо не фигурирам като член на тази катедра:
http://www.egsamp.uni-koeln.de/wp/?page_id=28

Продължавам да поддържам твърдението си, че във всичко казано и написано от мен до този момент -
и устно, на катедрени съвети, и писмено, в писма, и във виртуалното пространство 
никога, никъде и по никакъв начин не съм обиждала и клеветила професора.
Напротив. Всеки хабилитиран университетски преподавател, който заема изборна и мандатна
длъжност, и ръководи колективен орган, каквато е длъжността ръководител на катедра в
Софийския университет, има задължения, които строго регламентират дейността му.
Пострадалите от тенденциозното, грубо и клеветническо отношение имат не само правото,
но и задължението да информират за това и преподавателската колегия, и обществото
като цяло, тъй като университетът е публична институция, той е държавен и всичко
ставащо в него е общественозначимо.  

С уважение: Димка Гочева












No comments:

Post a Comment